В новия си роман "Пътна връв" българската писателка Наталия Делева разглежда тежките теми за семейното насилие, междупоколенческата травма и личния избор в контекста на имиграцията и търсенето на идентичност. Тя представи книгата в Сливен, като подчерта, че най-добрите истории са лични, без да са лично преживени.

Делева, която живее в Лондон, сподели, че романът е продължение на теми, които я вълнуват от години и е свързан с предишната й книга "Невидими". В "Пътна връв" тя разказва за последствията от семейното насилие върху децата, гледани през погледа на жена, напуснала родината си, която се опитва да изгради нов живот. Тя започва терапия, която й помага да осмисли преживяното и да разбере, че травмата е наследена, пренасяна през поколенията.

Авторката разказа, че е търсила правилния ракурс за историята, променяйки началото многократно. В крайна сметка, тя реши да остави няколко различни "начала" в книгата, като подчерта, че травмата често е по-стара от самото раждане – връща се към бременността на майката или детството на бащата. Това, според нея, е междупоколенческа травма, която носим в себе си без да осъзнаваме.

Делева сподели, че най-трудното в писането е изборът на езика. Тя започва романа на български, но преминава към английски за частите, свързани с живота в чужбина. В крайна сметка, книгата е написана на двата езика, като е пренаписана и обединена в окончателна версия. Трудностите при описването на майчинството, преживяно както като дъщеря, така и като майка, са особено предизвикателни за нея.

На въпроса кога една книга е готова, Делева отговаря, че никога не е сигурна в това. Тя подчертава, че личният характер на историята често се свързва с автобиографичността, особено при женските писателки, но тя не е имала дневник, който да пренаписва. Според нея, най-добрите истории са лични, без да са лично преживени, и романът й дава възможност за експериментиране.

Реакциите към книгите й варират според културния контекст. Докато "Невидими" е преведен на няколко езика и има международно признание, "Пътна връв" получава различни интерпретации в зависимост от региона. В Англия темите за идентичност и маргинализация са по-универсални, докато в България акцентът е върху домашното насилие и актуалните социални въпроси.

Животът в Лондон не е променил отношението на Делева към България, а разширил мирогледа й. Тя поддържа връзка с родната страна чрез писане, четене и контакти с близки. Писането за нея е търсене на смисъл, а следващата й история все още е в процес на развитие.

Първият й публикуван текст е от 2015 г., а оттогава натрупва опит и признание. За нея, писането е начин да се намери смисъл и да се види в другите. Тя споделя, че никога не е имала нужда от признание, а най-важното за нея е да бъде "видяна" чрез своите истории.

Наталия Делева е автор на "Невидими" и "Пътна връв", като вторият роман е преведен и на английски. Тя пише както на български, така и на английски, и често участва в литературни списания и антологии. Тя вярва, че една история става книга, когато я носи в себе си дълго време и тя не се побира в кратък разказ или стих.

Тя обича да експериментира с формата и езика, като смесва различни начини на писане. Вярва, че всяка история има своя път и време за реализация, и чака своето развитие. За нея, писането е непрекъснато търсене на смисъл и разбиране.